Дата: 16 Окт 2020
Либидо под карантина: Или как коронавирусът приспа сексуалния ни живот.
Стрес тест покрай корона вируса и борбата да се чувстваме живи и да правим секс.
Тази година, а именно 2020 е годината на разбити надежди, съсипани планове, социално дистанциране, 
покрити лица, стрес, безпокойство, безработица и финансови проблеми. А.... вие как прекарахте карантината по време на COVID19? Използвахте ли времето, за да забавите темпото, да си отпочинете, да се вслушате в нуждите си, да научите нов език, да достигнете своя връх във физическата форма, да започнете ново хоби или занаят? …Нито пък аз. Не познавам някой, който го е направил, честно казано.
Когато започна карантината в нашата малка китна държава през март месец, не помня да сме се спирали сериозно... Всъщност вмест окарантина го ударихме на почивка, пиене, ядене, ходене на почивка като вместо почивка в хотела, правихме почивка на пътя, между блокираните градове заради задръстванията и блокадите на пътища, както и между границите тъй като бяха затворни, но ние все пак бяхаме решени да идем на почивка... някъде, щото не ние се седи да се пазим от корона-та. Та понапихме се и ..., дори не успяхме да свършим работа в леглото с половинката си, повече беше спането и обикалянето от къща на къща, че видиш ли клубове и ресторанти, затворни бяха. После взеха да глобяват и взехме та се кротнахме, останаха да идват на почивка само "чужденците" идвайки си, че им е скучно да седят цял месец в чуждата държава в която работят. Лясе та се ля ракия, но може би ни запази до някъде. Изкупихме маските и ръкавиците, до толкова че сами можем да пуснем магазин за да продаваме. Все още не съм сигурен защо тоалетната хартия в чужбина бе идеята за кризисна паника, но фабриките буквално не можеха да ги произведат и доставят на рафтовете достатъчно бързо.
След като се запасихме с планина от ръкавици, маски, боб, чай, ракия и тонове нерви и безработица, поиграхме си на таланти, кой може по-добре да не спазва правилата и кой може да издаде най-бързо съседа че е без маска на улицата или кани у тях други лица за тих и тъмен купон. Но така или иначе сме безсилни срещу "голямата смрад" дето ни управлява, та някак си трябваше да се орпавяме и да продължикм да живеем докато можем ( или докато ни е позволено от изместилите, Господ човеци ). Очилищата станаха онлайн и сътоветно се премина на работа от вкъщи, но не всички могат да работят от там.. Представете си тираджия да превозва товар от дивана си, но.... все пак кой ще кара тира ?! Но не вярвам и тези дето им се наложи да работят от вкъщи да са успели с това начинание, може би задоволително, но не и напълно отдадени на работата си, а и по този начин работното време все се одължава, току виж неволно сте заспали, за час, два на дивана докато цъкате..., опс, работите от дома си.
Позитивност и оптимизъм, това е, което ни трябваше. Но позитивноста е трудна при постоянните новини и всекидневно-целодневното набиване в мозъка ни за опасността от вируса.
Същевременно тези без работа се чудеха какво да правят, и из интернет бяха плъзнали хиляди "позитивни" лозунги и зарибявки от сорта:
„Вижте това като възможност!“ публикации в социалните медии, проповядвани ежедневно.
„Използвайте времето, за да разгърнете пълния си потенциал!“, безброй глухи статии от тоя сорт.
Нищо от това не беше вдъхновяващо. Всичко, което направи, беше да предизвика опасни нива на вина. Има разлика между опитите да останете позитивни и оптимистични и да видите глобалната пандемия като фантастичен шанс да „станете най-доброто, което някога сте били!“. Чудесно вдъхновяване....
И така прекарахме, март, април и май загърбвайки храненето, редувайки, чай, хляб, скука, ракия и чат, мазохистично се настройвахме от ежедневните ТВ репортажи, в случай че имаше важни актуализации. Някои се ужасяват, други са богати и не им пука, трети се подиграват и не вярват. Това бяха дните, ако си спомняте, когато бяхме шунтирани от обикновения си живот в дистопична алтернативна реалност, в която изведнъж ни разрешиха само по една дневна разходка около блока.
С времето, част от тревожността ни, освен факта че има пандемия в целия свят и все още "няма" известно лечение или ваксина ( въпреки че след март и април се оказа че има лечение и то е просто "ама...." ) - е невъзможността да се аклиматизираме към постоянно променящите се нови начини на живот. Постоянното състояние на промяна - с ежедневната атака на експертни съвети, не особено експертни мнения, повръщани из всички социални медии и редовно променящи се насоки и закони, които да запомним, безработицата която цари за много от нас - означава, че нашите нива на стрес са преминали през покрива още от март. Със сигурност, не е при един или двама, протестите от сто дни го показвам.
Тази година се чувства, че всичко се е променя главоломно ( А дали конспирациите за нов световен ред не са истина ?! ).
Много от нас не са си представяли, че по време на живота си:
Ще има нещо като „социално дистанциране“
Че ще трябва строго да ограничим броя на хората които можем да поканим в дома си
Че те трябва да бъдат част от какъвто и да е „балон“
Че най-учтивото и най-приличното нещо, което трябва да направите, когато видите някой на улицата, е да му осигурите масивна спалня
Че ще трябва да си омазнявам ръцете, когато влизам в сграда
Че ще трябва редовно да си покривам лицето.
Този начин на живот беше за апокалиптични холивудски филми, снимани в Ню Йорк, а не в някое село. Филми, където героите спасяват всички от предстоящата масова гибел ( обикновенно американците спасяват своите си само ). Тези неща просто не се случват в „реалния живот“.... или поне докато не дойде 2020г.
Смятам, че на всички ни писна ми да живеем в „безпрецедентни времена“ и ни липсват прецедентните моменти.
Още през пролетта и лятото стана ясно, че тоя COVID19, не е някаква лека „грешка“, която ще изчезне или ще бъде прогонена в скоро време, както всички се надявахме. С течение на времето борбата за живот с този вирус сред нас се засили не само за болните, но и за останалите,
Много от нас в началото събрахме всички сили срещу този нов „враг“. Имаше прилив на енергия да правим всичко правилно: да си остана вкъщи, да съм в безопасност, да защитя СЗО. Мийте ръцете си. Не се паникьосвайте купувайте. Запазете спокойствие и продължете. И това в очакване на скорошния ужким бързоидващ край на пандемията.
Но....., от тогава месеците се проточиха и все още не му се вижда краят на това, тая гад която уби много хора, промени завинаги живота на другите и наруши живота на всички останали. Постоянно се напада нашето психично здраве с подобни противоречиви експертни изявления, променящи се насоки, различни закони менящи се всеки час, хаос, който е политика, тревожни новинарски репортажи от останалия свят - плюс справяне с виждайки стреса и гнева на другите от ситуацията, в социалните медии и в разделите за коментари в новинарските доклади. Тази първоначална енергия се вижда, че отслабна.
Колкото и да се борим срещу коронавируса, спазвайки всички зададени от правителството мерки, продължаваме борбата и със това, да не бъдем премазани психически и всячески, за да не се самоунищожим излишно. Дори да пиша това, съзнанието ми моментално отвръща, „но дали това е ненужно? Вие преживявате глобална пандемия! ТОВА Е ИДЕАЛНОТО ВРЕМЕ ЗА ПАНИКА! ”.
На върха на стреса и безпокойството, поддържането на въпроса „как всички трябва да сме в безопасност и да бъдем почтени хора, по време на коронавирус днес“, съпротивата срещу желанието да си купим само още една опаковка ролка и тенджера на фурна боб, докато са все още в магазините, заглушаването на предстоящото чувство за гибел и катастрофа и притеснението, че това всъщност може да са "Последните времена", като редовно се поглъща малко може би твърде много вино....или ракия.
Вътрешното ми аз говори: „Стана ти май превкалено лесно, а ?!. „Как смееш да си стресиран и разтревожен, когато си нелепо привилегирован?! Разглезен нахалник! Не можем да се справим
с подкрепящия ви партньор, здравите ви деца, прекрасната ви градина, работата ви, която вече беше от дома, и безброй други благословии, за които трябва да ме страшно благодарни? И продължаваме да се оплакваме ?! Или има нужда от промяна или сме жалки. Хленчим си слабичко и нищо не правим по въпроса. А има други хора, на които им е много по-зле и се справят, има такива и които се оправят и сами, без помощо и оцеляват! Избършете проклетото си лице и спрете да мрънкате. Направете промяната сега! Изкъпете се, облечете се и се захващайтее. “
Това, че други хора могат да се влошат, не означава, че не можем да се борим и в глобална пандемия, въпреки че е кърваво трудно.
И накрая, като се има предвид всичко по-горе:..... секс. Защото..... да, подходящо, сексът е последното нещо в съзнанието на огромна част на хората тази година. И има защо.... Удивително е, че знам, но да живееш в дистопична реалност, където светът се бори както с бушуващ вирус, за който уж "няма" известни лекарства или ваксина, така и с правителства, които във всеки един момент се клатят на ръба на войната, ...хич не е чудесно за старото либидо.
Освен че либидото ми потъва по-ниско от политик, който се опитва да се извини за грешките довели до "разгрома" на Бг-то, различни други фактори допринесоха за борбата ми за секс по време на заключване.
Просто "нямаше" време и възможност.
Да, знам, че всички бяхме вкъщи по време на карантината. Перфектното време според вас, за креватното джуво. Ще кажете идеално, дори повечето то вас са си мислели че ще стигнат до тази част докатооо... " Училищата от днес ще бъдат затворени и ще се въведе онлайн обучение". От тук дори и бързият секс загива, особено ако сте с повече деца.
Преди коронавирусът всъщност трябваше да работим - и имам предвид на там на работа, наистина да работим, а не между чаршафите или на дивана, а доста от българите останаха изобщо без всякаква работа. И с това онлайн училище....., още нерви,.... Никакъв шанс за секс.ази година? С всичко това, деца на глава, нерви, безработица за някои, дори и да имаш настроение, то умира за секунда, веднага щом се огледаш наоколо. Но, дори да успеем да го включим, ще трябва наистина да намалим шума, тъй като децата са вкъщи. Уф, родителски секс. Сега всички подкрепяме насилствения мълчалив секс понякога, когато това не е било наложено без съгласие, тъй като единственият начин да получим секс на този етап. Докато се опитвате да заличите образа на БорисОФФ и оня калъф Мустакчийски от всекидневния психо-ТВ тормоз, когато затворите очи и се опитате да правите нещо без да мислите за Корона-та ( да уточна за който е пропуснал целия пост, не е бирата ).
Може би трябва да намерим начин някой да помогне с грижите за децата, за два или три часа докато си вземем дозата секс за известно време напред в пост след това. Нооооо пък остава цялата работа с която трябва да на ваксат тези които работят от дома си, а да не забравяме и че някой трябва да се занимава с учещите онлайн, представете си че имате две деца и ... онлайн обучение, а може и трето което е по-малко но детската градина е затворена и то трябва да се гледа и т.н.
А си представете и както не малко от нас живеят в малки типично нашенски апартаментчета, супееер. Блазе им на тея с къщите, там дори и малка къща да е, пак има място, а и има и страхотен двор в който може много да се прави. Обаче, ако имате...... И какво остава от всичко ?! Не, не остава време за секс, но понякогаи ма време за мастурбация в банята.... Кофти, не е като да си си с половинката, соло изпълненията са скучни и ...бързи, колкото да мине възбуждането и да не се мисли повече по въпроса и да се продължи нататък.
Но борбата за секс и еротика при всеки е различна поради различни обстоятелства
Получаване на какъвто и да е секс изобщо, ако някой е неженен, или просто не може да прави физически секс с партньора си, защото не живеят в една къща или дори в едно населено място ( кофтиииии ). Борбата може дори да не е била за секс, а за жаждата от физическа привързаност. Принудителното, екстремно социално дистанциране е най-тежката част на карантината, което означава, че физическото докосване и привързаност са незабавно забранени за много хора, живеещи сами, когато новите правила нарушават живота по-рано тази година. Дори не мога да си представя колко трудно беше това за всички засегнати.
Но споко, нещата бавно започват да се променят. В края на тунела има светлина, дори от време на време да мига тревожно.
Вече можем да излезем, когато ни харесва сега, не само веднъж на ден и толкова дълго, колкото ни харесва. Не трябва да стоим близо до дома. Има различни правила и закони, които трябва да спазваме, за безопасността на себе си и другите. Дистанциране, маски за лице, дезинфекция на ръцете ни, задържане в рамките на нашите социални балони, не среща с повече от разрешения брой хора.
Децата се завърнаха в началните и средните си училища, за да възобновят своето изключително важно образование и да позволят на родителите да се върнат на работа както за подпомагане на семействата си, така и за възстановяване на икономиката на страната. При нас ужким има открито лечение, излекувани има за този коронавирус (COVID-19), работата по ваксината е започнала. Притеснява ме факта, че се очакваше пик на вируса август и семптември покрай училища и летни почивки, кеото не се случи, случи се изведнъж след края на Септември, бил мутирал грокия и рязко се завръщал ( в топлото време ), и както бяха повече оздравелите, сега оздравели изведнъж намаляха, а някак си от нищото се появиха болни много повече от колкото е населението ни ( говорим за дневно заразени ) и т.н. Нещо "Шменти капели ми се струва работата" и не по отношение на вируса, а по отношение на пандемията. Вируса го има и е факт и не е никак лек вирус, няма спор в това, просто действията на всички ме карат да се съмнявам във реалността на пандемията в България,
Това е първият път от около февруари, че успях да пиша непрекъснато за моя блог. Да излея чувствата и емоциите на страницата и да оставя да разкъса как всичко това ми се отрази. Все още обработвам голяма част от тях, така че чувствам, че наистина съм прегледал повърхността тук само за целия стрес, напрежение и смущения, създадени тази година. Всичко това е травмиращо и продължава да бъде по много начини. Но след като момчетата се върнаха в съответните си училища и тихо се завърнаха в дома ни между 9:00 и 15:00, може би просто ще мога да се върна към това, което обичам. Създавам информативни секс статии и се губя в творчески еротични истории за удоволствие на читателите си.
Не е умряла надеждата, че тези редовни релаксиращи секс забавления с половинките ни и пикантни бързички също се връщат във времето ......Ама да видим, ако вируса се завърне, може би ще постим още година.
-------------------------------------------------------
|
Erotic Center No.1 - Sex Shop в Студентски град - София Секс Шопа на България и онлайн на amazonka.bg |
|---|
|
Автор на статията: СЕО.БГ |
|---|
Остави мнение/коментар